данъчното облекчението за доходи, непревишаващи минималната работна заплата

  • 22/01/2015 20:09
  • 0
Кой ще ползва данъчното облекчението за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, придобити през 2014 г.?

  След бурни дебати се отмени облекчението за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, въведено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) от началото на тази година с рапоредбата на чл. 22б.   Отпадането на облекчението е в сила от 01. 01. 2015 г., т.е. няма да може да се ползва за доходи, придобити през 2015 г.   Облекчението обаче ще се полза за пръв и последен път за доходи, придобити през 2014 г. –годината, през която се въведе.   Облекченито се изразява във възстановяване на текущо внесения през годината авансов данък, удържан от работодателя върху доходи от трудови правотношения, непревишаващи 12 минимални работни заплати годишно, т. непревищаващи годишно 4080 лв. (340 лв. х 12 месеца).   Облекчението обаче не може да се ползва чрез работодателя при годишното уравняване на доходите. Той няма ангажимент да възстановява текущо удържания авансов данък.   Облекченито се полза единствено чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г.   Данъкът ще се възстановява от офисите на НАП на база на подадена през 2015 г. годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2014 г., по лична сметка, посочена от лицето.   Целта на материала е да се се отговори на въпроса: „На кои лица НАП ще възсттанови текущо удържаният данък през 2014 г. върху доходи от трудови правоотношения ?“   Отговорът е: „Почти на никой“   Защо това е така?   Първото условие за ползване на облекчението, регламентирано в т. 1 на чл. 22б, ал. 1 от ЗДДФЛ е лицето в рамките на 2014 г. да е получавало само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ , т.е. само доходи от трудови правоотношения. Основна характеристика на доходите от трудови правотношения е, че това са правоотношения, при които доходът се изплаща от лице, имащо качеството на работодател по смисъла на т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ.   Всеки доход, който не е изплатен от работодател - не е доход от трудови правоотношения и независимо от неговия размер лишава лицето от право на ползване на данъчното облекчение.   Това означава, че облекчението не може да се полза от лица, получаващи доходи в размер до 4080 лв. годишно, които обаче освен доход от трудови правоотношения са получили доходи от: друга стопанска дейност например граждански договор, дейност като земеделски производител, занаяти и.н.; наем; продажба на имущество, включително и когато доходът от продажба на имущество е необлагаем по реда на ЗДДФЛ; дивиденти, независимо от размера им.   Например, лице може да работи на половин работен ден по трудов договор и да получава месечно възнаграждение 170 лв. и успоредно да е получило 20 лв. по граждански договор. Наличието на доход, който не е доход от трудови правоотношения, автоматически лишава лицето от правото на ползване на данъчното облекчение.   Това обаче е само първата порция от списъка на доходи, които лишават немалко лица с ниски доходи от възможноста да ползват данъчно облекчение.   Облекчението не може да се полза и при наличие на каквито и да е: суми, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, както и сумите за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, независимо, че това са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 17 от ЗДДФЛ; помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт, независмо, че това са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ. Например, лице получава обезщетения за безработица на база минимална работна заплата половин година и половин година работи на трудов договр по Кодекса на труда с възнаграждение равно на минималната работна заплата. Наличието на обезщетение за базработица, независимо, че обезщетението е необлагам доход, лишава лицето от възможността да ползва данъчното облекчение; доход от лихви, не само по депозитни, но и по спестовни и разплащателни сметки. Лицата по трудови правоотношения с доход, който годишно не превишава 12 минимални работни заплати, които получават заплатата си по разплащателан сметка в банка, независимо от нищожната лихва и независимо от нейната необлагаемост през 2014 г. според чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, се изключват от възможността да ползват данъчно облекчение, защото имат доход различен от доход от трудови правоотношения - лихвата, по всяка вероятност в размер измерван в стотинки, му я начислява и изплаща банка, а не неговия работодател; обезщетения за временна неработоспособност. Те са необлагаем доход на основание на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, но доколкото се изплащат от НОИ, очевидно са доход, който не е доход изплащан от работодател. доходи от пенсия. Работещите пенсионери не могат да ползват облекчението, независимо, че пенсиите са необлагаем доход на осние на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ; доходи от рента на земеделска земя. Рентата е необлагаем доход, но не е доход от трудови правоотношения; доходи от предаване на вторични суровини. Да допуснем, че все пак се намират и лица, които нямат нито един от изброените до тук доходи през 2014 г. и реализират доходи само от трудови правоотоншения с уговорено в индивидуалния трудов договор месечно възнаграждение до минималната работна заплата от 340 лв.   Вероятността обаче и в този случай за ползване на облекчението също не е висока.   Това е така, защото сравнението с максималния праг от 4080 лв. се прави с брутното трудово възнаграждение на лицето, което освен основното трудово възнаграждение, уговорено в индивидуалния трудов договор, включва и: различни доплащания по Кодекса на труда, а именно: -         за придобит трудов стаж и професионален опит,  -         нощен труд,  -         извънреден труд и т.н.    Изключване за целите на сравнението с 4080 лв. е направено само за дъпълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 22б, ал. 2 от ЗДДФЛ). Например, ако лице получило през 2014 г. доходи само по трудови правоотношения с основно възнаграждение равно на минималната работна запата от 340 лв. е получавало всеки месец допълнително 20 лв. за придобит трудов стаж и професионален опит, то би могло да ползва данъчното облекчение, тъй като превишението на 4080 лв. (340 лв. основна заплата х 12 месеца ) с 240 лв. доплащане за трудов стаж и професионален опит няма да се вземе предвид. Ако обаче лицето е получили още 50 лв. през годината за нощен труд, то тази сума не се изключва и превишението над 4080 лв. ще е налице. необлагаеми доходи, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, а именно: -        ваучери за храна, -        командировъчни пари, работно и специално облекло, предпазна храна, -        застраховки „Живот“ и т.н   (Именно затова в Служебните бележки по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ и чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3  от ЗДДФЛ е предвиден ред „Брутен размер на изплатените през годината доходи от трудови правоотношения“, като в Забележките и към двете бележки е посочено, че на този ред се включват и необлагаемите доходи по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.)   Това означава, че при лица работещи на пълен работен ден с основно трудово възнаграждение равно на минималната работна заплата, вероятността брутното им трудово възнаграждение (след извършване на разрешеното приспадане на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит) да е по-високо от 4080 лв. е твърде висока.   Вероятност след добавяне на различни доплащания по Кодекса на труда или във връзка с нормативен акт, свързан със Закона за безопасните условия на труд или социалната политика на работодателя да не се превиши годишно прагът от 4080 лв. има само при лица или: работили част от годината или работили на непълно работно време. Ще обърнем внимание, че облекчението се ползва при доходи от трудово парвотношение в годишен размер, непревишаващи 4080 лв. Без значение е размерът на доходите помесечно.   Това означава, че облекчението може да се полза от лице, например, млад специалист, назначен в предприятието м. ноември и м. декември с основна заплата 1000 лв., който е получил брутно възнаграждение от 1500 лв. за всеки от месеците, включващо различни доплащания, свързани със: социалната политика, по нормативни актове по КТ и ЗБУТ и командировъчни разходи, (при условие, че е получило възнаграждението си не по банков път, а на ръка и няма никакви други доходи в рамките на годината).   И още нещо – терминът „доходи от трудови правоотношения“ по смисъла на ЗДДФЛ, включава всички доходи, посочени в т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, т.е. и доходи: по договори за управление и контрол, и на собственици и съдружници, полагащи личен труд в дружеството. Така, че ако посочените лица отговорят на всички условия, разгледани до тук, те също имат право на облекчението.   Анализът на чл. 22б от ЗДДФЛ показва, че печелившите от облекчението определено не са много.   Потърпевшите от облекчението обаче не са малко. Това са лицата от финансово - счетоводните отдели на предприятията, които следва да подават допълнителна информация в Служебните бележки по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ и чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ, прилагани към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.   Във връзка с ползване на новото данъчно облекчение по чл. 22б от ЗДДФЛ и в двете служебни бележки, съдържащи досега данни единствено за облагаемия доход от трудови правоотношения са добавени два нови реда: Ред 1. Брутен размер на изплатените през годината доходи от трудови правоотношения. Както е пояснено в т. 1 от Забележката към първата Служебна бележка, респ. т. 2 на втората -  на ред 1 се посочва брутният размер на изплатените през годината доходи от трудови правоотношения, включително освободените от облагане на основание чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, например, -        командировъчни пари, -        ваучери за храна, -        персонализираните разходи за транспортно обслужване (например, карти за обществен транспорт), -        премиите по застраховки „Живот“ и вноските за доброволно социално и здравно осигуряване и т.н. Ред 2.1. Общ размер на допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, изплатено през годината.   Както е посочено и в двете Служебни бележки и двата реда се попълват само при поискване на работника и служителя, когато счита че има право да ползва данъчното облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата.   В Служебната бележка по чл. 45 ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ е добавен и допълнителен ред 19, чрез който се редуцира размерът на данъка, който подлежи на връщане на лицето, като се елиминира частта, свързана с облагане на допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Този ред следва попълването на р. 2.1, т.е. също се попълва само при желание на лицето.   Даже и лицата от финансово – счетоводните отдели да са убедени, че изискващото попълване на р. 1, р. 2. 1 и респ. р. 19 лице, няма да има право на ползване на данъчното облекчение по чл. 22б от ЗДДФЛ, при поискване на лицето те следва да попълнят новите редове.   И още нещо - на напуснали текущо през годината лица вече е издадена Служебна бележка по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ, която обаче не включва новите редове. Очевидно, ако напусналите лица решат, че имат право да ползват данъчното облекечние по чл. 22б от ЗДДФЛ на тях следва да им се издаде нова Служебна бележка по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3, включваща новите редове.

Източник Данъци Tita.bg


Изгодни оферти за дрехи